ЛОКОМОТИВИ СЕРИЯ 01
(01.23)

Историческа справка, Част Първа

Това е най-многобройната серия бързоходни парни локомотиви в цялата история на БДЖ. С първите три единици от нея, през 1930 година, се поставя началото на новото конструктивно оформление, възприето за локомотивите на нашите железници. Серията е попълвана и завършена до края на 1935 година, от 5 различни локомотивни фабрики – три германски, една полска и една швейцарска. Независимо от това, отделните доставаки нямат съществени различия в устройството, защото са строени съгласно една и съща конструктивна документация, която е използвана по принцип. Доколкото някои от фабриките са правили отклонения от нея (питателни уреди, тендерна ходова част . въглищен бункер, водни капаци, пясъчна инсталация и пр.), трябва да кажем, че това представлява усъвършенстване или стремеж за усъвършенстване на конструкцията, без да пострада съществено максималната възможна стандартизация на агрегати, възли и части, не само между локомотивите в серията, но и спрямо тези от сериите 10.00 и 46.01 -46.12. доставени по същото време.

Казаното тук накратко по едно от главните достойнства на новото конструктивно оформление - стандартизацията, е добре отразено в нашата ж елезопътна литература.

Любопитно е да се знае, че последните 6 единици от серията 01.00 са изобщо единствените наши локомотиви, получени от Швейцария. Като постижение на фирмата, можем да кажем, че те са и най-големите парни локомотиви произведени в SLM - Winterthur .

Специално тези 6 машини са доставени със закъснение от два, до три месеца. С протокол от 20 декември 1935 година, рекламационната комисия от главната дирекция разглежда искането на SLM – Winterthur , да се удължи срокът за доставката на локомотивите. Комисията установява, че причината за закъснението е произлязла от ненавременното явяване на контролните органи на БДЖ и продължава срока на доставката с 93 дни. Това урежда въпроса за евентуални финансови санкции, които трябва да понесе фирмата за закъснението на доставката.

Чрез своите представители в София - Дьоркен & Кьолман, фирмата SLM - Winterthur е поискала удостоверение, в което да се потвърждава, че Главната дирекция на БДЖ е доволна от доставените през 1935 година локомотиви.

"Това удостоверение , ще служи на фирмата за референция" - се казва в писмото от 26 февруари 1936 година.

Такова удостоверение е издадено на 11 март 1936 година и то гласи:

“Главната дирекция на же лезниците и пристанищата - отделение тракционно, дава настоящото на швейцарската локомотивна и машинна фабрика WINTERTHUR . В удостоверение на това, че от доставените 6 локомотива 1- D -1 през 1935 година досега е останала доволна”.

Окончателното приемане на локомотивите се извършва в депо София на 29 декември 1936 година. Като фон на горецитираното удостоверение, без упрек за много добрите отношения между отделение Тракционно и SLM - Winterthur , можем да посочим, че към протоколите за окончателно приемане са приложени сметки за извършената работа по локомотивите, за времето от привременното до окончателното приемане, както следва за по-важните работи:

01.18 - Задрал бутален стержен, забити связи, неколкократно правене на цилиндрови салници и др.

01.19 - Теч на шев при преден външен десен люк, от което се разплавил десен четвърти сцепни лагер, скъсани болтове на възвръщащите ресори на талигата, спукан звънец на парната свирка, забити связи и др.

01.20 - Скъсани коремни връзки на пещта и др.

01.21 - Скъсана скоба на ляв възвръщащ ресор, изпаднал десен възвръщащ ресор, забити связи, коремни връзки и др.

01.22 - Скъсани болтове на талиговите възвръщащи ресори, скъсани и забити связи, скъсани коремни (крепсови) връзки на пещта и др.

01.23 - Поправка на ляв възвръщащ ресор, скъсани коремни (крепсови) връзки, связи и др.

По-нататък, на 16 април 1937 година се разхлабва дискът на лявото бутало в стержена на локомотив 01.22.

На 2 март 1940 година се преглеждат всички машини относно изтичане гаранцията на боята им и колоосните бандажи. Комисията прави отбив между 8400 и 11300 лева на локомотив, за извършените поправки на боята и пренабиване на бандажи, след което снема гаранцията за боята и бандажите.

Горните подробности, свързани с гаранционния срок на локомотивите № 01.18 до 01.23. са взети направо от кухнята на дейността (за мнозина съвсем непозната) около доставката и въвеждането в експлоатация на нов подвижен състав и като пример за обичайната работа в това отношение по време на парната тракция. /Следва продължение.../